Безразсъдство... 2
Искам докато сме млади
в безразсъдство да горим –
Любовта освен наслада,
огън да е, но без дим!...
Както нощна пеперуда
гибелната светлина –
ме влече към теб със луда,
безразсъдна бързина...
Зная, че от топлината
може моите крила
да не издържат „нататък“...
- Безразсъдно, но ела!...
Може ли да поумнеем
някога и да решим
(ако толкоз изтрезнеем!)
повече да не грешим!?...
Но не мислиш ли, че тъжно
ще е и за теб, и мен,
а животът ни – откъснат
цвят – в хербарий изсуше́н!...
Експромт / Имало едно време...
© Коста Качев Todos los derechos reservados