Безрезервно

25 mar 2012, 16:01

Poesía » De amor

1273 1 5

Аз всичко ти простих... Отдавна...

Простих и бъдещите парещи сълзи...

Простих ти, че ме нагрубяваш... че те няма,

каквото пожелаеш ти простих...

За мен е важно, ако ми говориш...

Щастлива съм, ако си мил с мен...

И знаеш, че каквото и да сториш,

ще бъдеш винаги в сърцето подслонен...

Нали е твое, там е и домът ти...

Щастлив, нещастен, там си сътворен!

Там пристан си намирал много пъти

и вяра и сълзи делял си с мен...

И ако вятърът душата ти обрули,

на завет си заставал в моята душа...

И ако облаци звездите ти потулят,

то аз ти правя ярка светлина...

И ако плачеш, аз преглъщам твойте сълзи...

И няма ли те... в мен е пустота...

Боли ли те, то в мен боли безкрайно дълго...

И явно няма изход от това...

И тази болест май не се лекува.

Така ще страдам бавно цял живот...

Ала каквото и когато да ми струва,

към теб дори в съня си търся брод...

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.