Аз всичко ти простих... Отдавна...
Простих и бъдещите парещи сълзи...
Простих ти, че ме нагрубяваш... че те няма,
каквото пожелаеш ти простих...
За мен е важно, ако ми говориш...
Щастлива съм, ако си мил с мен...
И знаеш, че каквото и да сториш,
ще бъдеш винаги в сърцето подслонен...
Нали е твое, там е и домът ти...
Щастлив, нещастен, там си сътворен!
Там пристан си намирал много пъти
и вяра и сълзи делял си с мен...
И ако вятърът душата ти обрули,
на завет си заставал в моята душа...
И ако облаци звездите ти потулят,
то аз ти правя ярка светлина...
И ако плачеш, аз преглъщам твойте сълзи...
И няма ли те... в мен е пустота...
Боли ли те, то в мен боли безкрайно дълго...
И явно няма изход от това...
И тази болест май не се лекува.
Така ще страдам бавно цял живот...
Ала каквото и когато да ми струва,
към теб дори в съня си търся брод...
© Елена Елена Всички права запазени