Безсилие

Poesía

1K 1 4

Мълчание и шепа прах...

ята от ослепели бели птици -

забравили отдавна своя смях,

рисуващи душите си във щрихи...

... и черно-бели, мънички петна,

стичащи се по студените павета-

ограбена, нещастна красота,

прикрила се в одърпаната дреха...

Живееща във страх и във мъгла,

душата ми се сгуши в нищетата,

давеща се в черна тишина,

безсилно впила поглед в празнотата...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

rocker (Велин)

Много силни изразни средства!

2015-07-21T23:13:16+03:00
empousa5 (Електра)

Благодаря,limeruna (Йоана )! Много мил коментар

2015-07-18T23:18:34+03:00
limeruna (Йоана)

„ограбена, нещастна красота,/прикрила се в одърпаната дреха...“ - това тук ми прилича на едно малко бисерче

2015-07-18T22:58:01+03:00
empousa5 (Електра)

Много благодаря, m-nar (Мая )!

2015-07-18T22:54:27+03:00

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0