Безсилие

Poesía

1K 1 4

Мълчание и шепа прах...

ята от ослепели бели птици -

забравили отдавна своя смях,

рисуващи душите си във щрихи...

... и черно-бели, мънички петна,

стичащи се по студените павета-

ограбена, нещастна красота,

прикрила се в одърпаната дреха...

Живееща във страх и във мъгла,

душата ми се сгуши в нищетата,

давеща се в черна тишина,

безсилно впила поглед в празнотата...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

rocker (Велин)

Много силни изразни средства!

2015-07-21T23:13:16+03:00
empousa5 (Електра)

Благодаря,limeruna (Йоана )! Много мил коментар

2015-07-18T23:18:34+03:00
limeruna (Йоана)

„ограбена, нещастна красота,/прикрила се в одърпаната дреха...“ - това тук ми прилича на едно малко бисерче

2015-07-18T22:58:01+03:00
empousa5 (Електра)

Много благодаря, m-nar (Мая )!

2015-07-18T22:54:27+03:00

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0