18 jul 2015, 13:29

Безсилие

  Poesía
1K 1 4

Мълчание и шепа прах...

ята от ослепели бели птици -

забравили отдавна своя смях,

рисуващи душите си във щрихи...

... и черно-бели, мънички петна,

стичащи се по студените павета-

ограбена, нещастна красота,

прикрила се в одърпаната дреха...

Живееща във страх и във мъгла,

душата ми се сгуши в нищетата,

давеща се в черна тишина,

безсилно впила поглед в празнотата...

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Електра Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много силни изразни средства!
  • Благодаря,limeruna (Йоана )! Много мил коментар
  • „ограбена, нещастна красота,/прикрила се в одърпаната дреха...“ - това тук ми прилича на едно малко бисерче
  • Много благодаря, m-nar (Мая )!

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...