18 jul 2015, 13:29

Безсилие 

  Poesía
641 1 4

Мълчание и шепа прах...

ята от ослепели бели птици -

забравили отдавна своя смях,

рисуващи душите си във щрихи...

... и черно-бели, мънички петна,

стичащи се по студените павета-

ограбена, нещастна красота,

прикрила се в одърпаната дреха...

Живееща във страх и във мъгла,

душата ми се сгуши в нищетата,

давеща се в черна тишина,

безсилно впила поглед в празнотата...

 

© Електра Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Много силни изразни средства!
  • Благодаря,limeruna (Йоана )! Много мил коментар
  • „ограбена, нещастна красота,/прикрила се в одърпаната дреха...“ - това тук ми прилича на едно малко бисерче
  • Много благодаря, m-nar (Мая )!
Propuestas
: ??:??