Безсилие

Poesía

1K 1 4

Мълчание и шепа прах...

ята от ослепели бели птици -

забравили отдавна своя смях,

рисуващи душите си във щрихи...

... и черно-бели, мънички петна,

стичащи се по студените павета-

ограбена, нещастна красота,

прикрила се в одърпаната дреха...

Живееща във страх и във мъгла,

душата ми се сгуши в нищетата,

давеща се в черна тишина,

безсилно впила поглед в празнотата...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

rocker (Велин)

Много силни изразни средства!

2015-07-21T23:13:16+03:00
empousa5 (Електра)

Благодаря,limeruna (Йоана )! Много мил коментар

2015-07-18T23:18:34+03:00
limeruna (Йоана)

„ограбена, нещастна красота,/прикрила се в одърпаната дреха...“ - това тук ми прилича на едно малко бисерче

2015-07-18T22:58:01+03:00
empousa5 (Електра)

Много благодаря, m-nar (Мая )!

2015-07-18T22:54:27+03:00

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0