Безсилно е... изминалото време.
Дори един от друг да отлетим,
секундите минават и отнемат
последните остатъци от грим.
Аз повече не мога да се крия -
пред теб съм като четка и платно.
Рисуваш ме, а после ме изтриваш -
в душата ти съм липсващо звено.
Защо, защо не мога да си тръгна?
Защо разкъса всичко любовта?
Изправих се и раните превързах,
но ти остана тайно във кръвта.
Разпънах се на кръст, за да те няма,
изстисках всяка капчица живот,
убих те, а ти някак си остана.
С какво да те изгоня, със какво?

Безсилна съм... до болка те обичам,
дочаках полужива този миг.
С последното дихание те сричам
и моля Бог отново... да прости.