1 февр. 2014 г., 19:54

Безсилно

703 0 1

Безсилно е... изминалото време.
Дори един от друг да отлетим,
секундите минават и отнемат
последните остатъци от грим.
Аз повече не мога да се крия -
пред теб съм като четка и платно.
Рисуваш ме, а после ме изтриваш -
в душата ти съм липсващо звено.
Защо, защо не мога да си тръгна?
Защо разкъса всичко любовта?
Изправих се и раните превързах,
но ти остана тайно във кръвта.
Разпънах се на кръст, за да те няма,
изстисках всяка капчица живот,
убих те, а ти някак си остана.
С какво да те изгоня, със какво?

Безсилна съм... до болка те обичам,
дочаках полужива този миг.
С последното дихание те сричам
и моля Бог отново... да прости.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Деси Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Браво, момиче!Харесах стила ти, искреността и усета ти за думи.Открих те и вече ще те чета с удоволствие!

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...