6 jul 2005, 21:10

Безследно Изчезнал

  Poesía
1.7K 0 3
Разбих сърцето на две.
Моята половина бие,
тупти лудо влюбено в нея.

Другият къс май се изгуби.
Отделих й част от моето сърце.
И ето ме, на две разделен.

Единият живее далече,
не я среща - има само надежда.
Тя, другия май го отвлече.

Чакам да ме намери.
Половин човек съм сега.
Да чакам - съдба?!

Да тръгна, да търся,
безследно изчезнал.
С нея да бъда - мечта!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Именно Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много ми хареса!
    Поздравления за добрата идея!
    Сигурна съм, че всеки е обичал по този начин, и пак--за първи път чета стих за това разделение на сърцето!
    Направо ми е трудно да повярвам, че си само на 17!
    6!!!
  • Дали ясно, но е предадено Мерси, че си отделила време да го прочетеш. ... Пожелавам ти много по-хубави чувства
  • Ясно е предадено.И аз чувствам същото.

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...