Безсмъртие

15 sept 2015, 20:19

Poesía » De amor

336 0 1

Заспах със сълзите на жени -

по мен изплакани, без да знам.

Върху пръстта от последните ми дни,

когато е угаснал моят плам.

От тях изникнаха ръце

и корени пуснаха копнежно,

докоснаха изстиналото ми сърце

и го прегърнаха за сбогом нежно.

Миг и се събуди То,

с въздишка безвъзвратна,

че откъснах и последното листо

от дървото на живота - без посоката обратна.

В хладната прегръдка на пръстта

почуствах женските ръце,

надсмях се над смъртта

и заспах със тяхното сърце.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.