Безсмъртие
Заспах със сълзите на жени -
по мен изплакани, без да знам.
Върху пръстта от последните ми дни,
когато е угаснал моят плам.
От тях изникнаха ръце
и корени пуснаха копнежно,
докоснаха изстиналото ми сърце
и го прегърнаха за сбогом нежно.
Миг и се събуди То,
с въздишка безвъзвратна,
че откъснах и последното листо
от дървото на живота - без посоката обратна.
В хладната прегръдка на пръстта
почуствах женските ръце,
надсмях се над смъртта
и заспах със тяхното сърце.
© Светлозар Хилендаров All rights reserved.
