2 may 2006, 18:50

Безсмъртие (работен вариант)

  Poesía
1.1K 0 0



Един поне
начин да се постигне
безсмъртие:

Да се пресъшие одежда
от морфи кашмирени,
може би семпла
с подплата надежда,
или пък - с нюанси
самодивско-чемширени.

Да се сподели
без жал или капка
от фалшиво прискърбие
с всеки бил някога мъртъв,
сучещ от пъпна връв кръв.
Със пустинно двугърбие,
със шал и със шапка
да се раздели.

Нужда. Изначалната
е от смисъл и от премекост -
за огнеобрамчената,
душесъдържаща крепост.
А някоя друга такава -
Животноинстинктска нелепост.

Да се подскаже Живот.
Да се споделя Животът.
Живот за Човека.
Вовеки.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Марвин Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...