29 may 2015, 1:52

Безсънен

  Poesía » Otra
580 0 5



 

 

Без въдица, без кукичка и стръв,
хвърляха думи, хващаха риби.
Пиеха до насита млада кръв,
морето миришеше на мърша.

Бяха рибари, не като тези на Исус.
Тези пиеха за удоволствие.
През Първата и Втората световна война,
не е имало толкова трупове.

Без въдица, без кукичка, без стръв,
стоя на вълнолома с кръст.
По цяла нощ прекръствам морето
загубил любов, безсънен от мъст.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Станислав Русев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Таня и Анастасия. Не Ви коментирам, значи наистина сте до мен.
  • Мъстта е някакво камъче.
    Вържи го за кея.
    Любовта не е дама.
    И често бурени сее.
  • Благодаря още един път, Станиславе! Изслушах концерта с удоволствие.
  • Благодаря, поздравявам те с това, което слушам сега, естествено в 432 HZ.https://www.youtube.com/watch?v=PMvCdzRM2m0&list=PL_xXZCm82Zkm9J1o94Ep4NK-0Mfb2BkCr&index=2
  • Интересен и нестандартен текст. Чувствам, че си в стихията си, Станиславе! Поздравление - хареса ми!

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....