Без въдица, без кукичка и стръв,
хвърляха думи, хващаха риби.
Пиеха до насита млада кръв,
морето миришеше на мърша.
Бяха рибари, не като тези на Исус.
Тези пиеха за удоволствие.
През Първата и Втората световна война,
не е имало толкова трупове.
Без въдица, без кукичка, без стръв,
стоя на вълнолома с кръст.
По цяла нощ прекръствам морето
загубил любов, безсънен от мъст.
© Станислав Русев All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
