renika67 (Ирена Георгиева)
150 174
8 dic 2011, 15:50

Безсъница 

  Poesía » De amor
662 0 7

Таванът в спалнята ти смъква се до мен,

очите ми широко гледат, сън не идва,

до мене спиш, завит, несподелен,

часовникът тиктака - като брадва...

Отмерва с удари секундите, крещи -

душата ми във гърлото се свива,

и ни назад, и ни напред върви...

а някога бях тук щастлива...

Защо ли сякаш, като в черна яма -

заспа измъчената ни любов...

съня ми от тогава все го няма...

боли ме... вслушай се във  моя зов.

Звездите ще изляза да погледам вън

и ставам от леглото топло с мъка...

Нощта е много дълга, като няма сън,

и може би не ще се върна тука...

© Ирена Георгиева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??