renika67 (Ирена Георгиева)
150 174
Dec 8, 2011, 3:50 PM

Безсъница 

  Poetry » Love
645 0 7

Таванът в спалнята ти смъква се до мен,

очите ми широко гледат, сън не идва,

до мене спиш, завит, несподелен,

часовникът тиктака - като брадва...

Отмерва с удари секундите, крещи -

душата ми във гърлото се свива,

и ни назад, и ни напред върви...

а някога бях тук щастлива...

Защо ли сякаш, като в черна яма -

заспа измъчената ни любов...

съня ми от тогава все го няма...

боли ме... вслушай се във  моя зов.

Звездите ще изляза да погледам вън

и ставам от леглото топло с мъка...

Нощта е много дълга, като няма сън,

и може би не ще се върна тука...

© Ирена Георгиева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??