renika67 (Ирена Георгиева) renika67 (Ирена Георгиева)
150
Dec 8, 2011, 3:50 PM

Безсъница

  Poetry » Love
910 0 7

Таванът в спалнята ти смъква се до мен,

очите ми широко гледат, сън не идва,

до мене спиш, завит, несподелен,

часовникът тиктака - като брадва...

Отмерва с удари секундите, крещи -

душата ми във гърлото се свива,

и ни назад, и ни напред върви...

а някога бях тук щастлива...

Защо ли сякаш, като в черна яма -

заспа измъчената ни любов...

съня ми от тогава все го няма...

боли ме... вслушай се във  моя зов.

Звездите ще изляза да погледам вън

и ставам от леглото топло с мъка...

Нощта е много дълга, като няма сън,

и може би не ще се върна тука...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ирена Георгиева All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0