renika67 (Ирена Георгиева) renika67 (Ирена Георгиева)
150
Dec 8, 2011, 3:50 PM

Безсъница

  Poetry » Love
906 0 7

Таванът в спалнята ти смъква се до мен,

очите ми широко гледат, сън не идва,

до мене спиш, завит, несподелен,

часовникът тиктака - като брадва...

Отмерва с удари секундите, крещи -

душата ми във гърлото се свива,

и ни назад, и ни напред върви...

а някога бях тук щастлива...

Защо ли сякаш, като в черна яма -

заспа измъчената ни любов...

съня ми от тогава все го няма...

боли ме... вслушай се във  моя зов.

Звездите ще изляза да погледам вън

и ставам от леглото топло с мъка...

Нощта е много дълга, като няма сън,

и може би не ще се върна тука...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ирена Георгиева All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0