Безсъница
Таванът в спалнята ти смъква се до мен,
очите ми широко гледат, сън не идва,
до мене спиш, завит, несподелен,
часовникът тиктака - като брадва...
Отмерва с удари секундите, крещи -
душата ми във гърлото се свива,
и ни назад, и ни напред върви...
а някога бях тук щастлива...
Защо ли сякаш, като в черна яма -
заспа измъчената ни любов...
съня ми от тогава все го няма...
боли ме... вслушай се във моя зов.
Звездите ще изляза да погледам вън
и ставам от леглото топло с мъка...
Нощта е много дълга, като няма сън,
и може би не ще се върна тука...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ирена Георгиева Всички права запазени
