Безсъницата снощи бе ми гост
не беше се отбивала отдавна
за мен се сетила във тази нощ-
намина уж за малко,а остана.
Да бъде сам и буден кой ли иска?-
и как ли не опитах да я върна-
с клепачи уморени я натисках,
а тя не бърза и не бърза да си тръгне.
Безсъница от прага как се връща?
Опирам нос във топлото ти рамо.
Намираш ме и сънен ме прегръщаш.
На сън ухаеш...Мммм...оставам...
© Ружена Todos los derechos reservados