Подписах всички протоколи,
безсъниците да затворят в кула,
ала Луната се коколи
в прозореца ми, като жълта дюла.
С едно око огромно бяло,
през тънките пердета все наднича,
дали под вехто одеяло
не съм си легнал с приказно момиче.
Отдавна в приказки не вярвам,
нахалнице Луна с позлата жълта,
и скучни нощи се повтарят,
върви си там по млечното на пътя. ...