22 ago 2009, 17:50

Безсъние

  Poesía
988 0 2

Уморени сребристи стрели от лъчи
самотната Майка Луна ми поднася.
Заравям лице в разпилени коси.
Прозорецът стене. И се унасям.

Сънувам далечни красиви страни
(Испания, лумнала в огън и блясък).
Усмивка, въздишка. Фламенко! И... ти.
Вълните, шептящи на кули от пясък.

С целувка от вятър ме буди зората.
Далече на изток изгрява денят.
Умира сънят ми, стаил се в чаршафа.
Нима има хора, които не спят...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Тони Пашова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Отново прекрасно.
    Всъщност много хора, като мен, проспиват живота си. Но има и такива, които дори в съня си живеят, имат приключиения и се забавляват. Тези хора не пропиляват и една секунда от живота си.

    (Ти затова ли вече не се мяркаш в соварника?)
  • Уникално красив стих!

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...