22 авг. 2009 г., 17:50
Безсъние
Уморени сребристи стрели от лъчи
самотната Майка Луна ми поднася.
Заравям лице в разпилени коси.
Прозорецът стене. И се унасям.
Сънувам далечни красиви страни
(Испания, лумнала в огън и блясък).
Усмивка, въздишка. Фламенко! И... ти.
Вълните, шептящи на кули от пясък.
С целувка от вятър ме буди зората.
Далече на изток изгрява денят.
Умира сънят ми, стаил се в чаршафа.
Нима има хора, които не спят...
© Тони Пашова Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
Уникално красив стих!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
Всъщност много хора, като мен, проспиват живота си. Но има и такива, които дори в съня си живеят, имат приключиения и се забавляват. Тези хора не пропиляват и една секунда от живота си.
(Ти затова ли вече не се мяркаш в соварника?)