Безсъние
Когато часовете се събират
и денят потъва в летен хоризонт:
все още в мене не умира
глъчката с прощален стон.
Там чувствата запяват песен-
един концерт пред трепетни звезди.
Узрява мисълта за есен,
която любовта си не ще спести.
Затова, от лятна страст обзети
часовете тичат до без дъх!
Прехласнати от пейзажа поети
раздават щедро всеки връх.
А аз стоя като пред икона
и жадувам всеки следващ миг
слънцето отново да прогони
мрака.И се моля в стих.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Стойчо Станев Todos los derechos reservados
