qni4i (Янкова) qni4i (Янкова)
1 12
12 oct 2008, 18:36

Безсъние

1.3K 0 5

С пръсти студени

самота ме убива.

Чувствам болка

странно горчива.

 

Сънят бяга

от моите клепки.

Душата ми сякаш

е зад решетки.

 

Защо напусна ме?

Искам да зная!

Безсънието чака

пред моята стая.

 

Сега сърцето ми

с лед е обвито,

лицето ми- със

сълзи покрито.

 

Аз зная, че

сънят ще дойде пак.

Омръзна ми и самотата,

омръзна ми, и този мрак.

 

Слънцето ще грее

пак в моята душа

и някой ще погали

отново моята коса.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Янкова Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.6K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0