Безсъние
С пръсти студени
самота ме убива.
Чувствам болка
странно горчива.
Сънят бяга
от моите клепки.
Душата ми сякаш
е зад решетки.
Защо напусна ме?
Искам да зная!
Безсънието чака
пред моята стая.
Сега сърцето ми
с лед е обвито,
лицето ми- със
сълзи покрито.
Аз зная, че
сънят ще дойде пак.
Омръзна ми и самотата,
омръзна ми, и този мрак.
Слънцето ще грее
пак в моята душа
и някой ще погали
отново моята коса.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Янкова Всички права запазени
