С пръсти студени
самота ме убива.
Чувствам болка
странно горчива.
Сънят бяга
от моите клепки.
Душата ми сякаш
е зад решетки.
Защо напусна ме?
Искам да зная!
Безсънието чака
пред моята стая.
Сега сърцето ми
с лед е обвито,
лицето ми- със
сълзи покрито.
Аз зная, че
сънят ще дойде пак.
Омръзна ми и самотата,
омръзна ми, и този мрак.
Слънцето ще грее
пак в моята душа
и някой ще погали
отново моята коса.
© Янкова All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
