Oct 12, 2008, 6:36 PM

Безсъние 

  Poetry » Love
1067 0 5

С пръсти студени

самота ме убива.

Чувствам болка

странно горчива.

 

Сънят бяга

от моите клепки.

Душата ми сякаш

е зад решетки.

 

Защо напусна ме?

Искам да зная!

Безсънието чака

пред моята стая.

 

Сега сърцето ми

с лед е обвито,

лицето ми- със

сълзи покрито.

 

Аз зная, че

сънят ще дойде пак.

Омръзна ми и самотата,

омръзна ми, и този мрак.

 

Слънцето ще грее

пак в моята душа

и някой ще погали

отново моята коса.

© Янкова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??