11 mar 2022, 6:43

Безумен свят

676 4 13

Изгарят ни емоции и чувства,

казани от други, преживяни,

а думите излизащи покрустни,

заливат ни безумно на талази.

И все едно на себе си говорим

влюбени най-вече във гласа си,

изригват вопли, с разума си спорим,

жертвата за себе си избрали.

Потънали във дупките дълбоки,

гневът приели за приятел,

загърбили на днешното урока,

превръщаме света във враг отявлен.

Сълзи се ронят, клетви се изричат,

упреци се бълват неразбрани,

а малко трябва, просто да обичаме

и с прошка да закърпим люти рани.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Таня Мезева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • ❤❤❤
  • Благодаря от сърце, мила Валка!
  • До скоро не знаех какво е омраза! Но напоследък я виждам толкова често! Достатъчно е, да не си на "вълната" на някой и вече си мразен! Аз пък не мразя! Просто ги напускам! Няма за какво да говорим! Няма и защо да претендираме , че уж сме приятели! не съм аз човек на фалша!
  • Благодаря ти, Ина, но ще го оставя така, защото така съм го усетила!
  • В света на политиката няма лоши и добри- има интереси, влияние, зависимост... Затуй, когато заставаш или не зад някой или нещо, не означава, че си лош или добър. Думата "оправдание" не я харесвам. Това е дето казват нещо, дето всеки си го носи като задника. Както и трудно преглъщам като почне да се свири по тънката струна, когато цигулката се е счупила. Сляп ще намери път и в тъмното, а на зрящ светлината от прожектора му се сторва слънце. Познати са думите:" никога не бих отишла на митинг против войната, но ако имаше митинг за мира.." по спомен, закона за привличането..разбра ме. В стиха има три пъти "във" и ако ги изчистиш, ще ми харесва повече. Нещо като : "най-вече влюбени в гласа си", "потънали сме в дупките дълбоки".. но това е мое виждане.

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...