11 mar 2022, 6:43

Безумен свят

675 4 13

Изгарят ни емоции и чувства,

казани от други, преживяни,

а думите излизащи покрустни,

заливат ни безумно на талази.

И все едно на себе си говорим

влюбени най-вече във гласа си,

изригват вопли, с разума си спорим,

жертвата за себе си избрали.

Потънали във дупките дълбоки,

гневът приели за приятел,

загърбили на днешното урока,

превръщаме света във враг отявлен.

Сълзи се ронят, клетви се изричат,

упреци се бълват неразбрани,

а малко трябва, просто да обичаме

и с прошка да закърпим люти рани.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Таня Мезева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • ❤❤❤
  • Благодаря от сърце, мила Валка!
  • До скоро не знаех какво е омраза! Но напоследък я виждам толкова често! Достатъчно е, да не си на "вълната" на някой и вече си мразен! Аз пък не мразя! Просто ги напускам! Няма за какво да говорим! Няма и защо да претендираме , че уж сме приятели! не съм аз човек на фалша!
  • Благодаря ти, Ина, но ще го оставя така, защото така съм го усетила!
  • В света на политиката няма лоши и добри- има интереси, влияние, зависимост... Затуй, когато заставаш или не зад някой или нещо, не означава, че си лош или добър. Думата "оправдание" не я харесвам. Това е дето казват нещо, дето всеки си го носи като задника. Както и трудно преглъщам като почне да се свири по тънката струна, когато цигулката се е счупила. Сляп ще намери път и в тъмното, а на зрящ светлината от прожектора му се сторва слънце. Познати са думите:" никога не бих отишла на митинг против войната, но ако имаше митинг за мира.." по спомен, закона за привличането..разбра ме. В стиха има три пъти "във" и ако ги изчистиш, ще ми харесва повече. Нещо като : "най-вече влюбени в гласа си", "потънали сме в дупките дълбоки".. но това е мое виждане.

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...