Безумен свят
Изгарят ни емоции и чувства,
казани от други, преживяни,
а думите излизащи покрустни,
заливат ни безумно на талази.
И все едно на себе си говорим
влюбени най-вече във гласа си,
изригват вопли, с разума си спорим,
жертвата за себе си избрали.
Потънали във дупките дълбоки,
гневът приели за приятел,
загърбили на днешното урока,
превръщаме света във враг отявлен.
Сълзи се ронят, клетви се изричат,
упреци се бълват неразбрани,
а малко трябва, просто да обичаме
и с прошка да закърпим люти рани.
© Таня Мезева All rights reserved.
