11 мар. 2022 г., 06:43

Безумен свят

677 4 13

Изгарят ни емоции и чувства,

казани от други, преживяни,

а думите излизащи покрустни,

заливат ни безумно на талази.

И все едно на себе си говорим

влюбени най-вече във гласа си,

изригват вопли, с разума си спорим,

жертвата за себе си избрали.

Потънали във дупките дълбоки,

гневът приели за приятел,

загърбили на днешното урока,

превръщаме света във враг отявлен.

Сълзи се ронят, клетви се изричат,

упреци се бълват неразбрани,

а малко трябва, просто да обичаме

и с прошка да закърпим люти рани.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Таня Мезева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • ❤❤❤
  • Благодаря от сърце, мила Валка!
  • До скоро не знаех какво е омраза! Но напоследък я виждам толкова често! Достатъчно е, да не си на "вълната" на някой и вече си мразен! Аз пък не мразя! Просто ги напускам! Няма за какво да говорим! Няма и защо да претендираме , че уж сме приятели! не съм аз човек на фалша!
  • Благодаря ти, Ина, но ще го оставя така, защото така съм го усетила!
  • В света на политиката няма лоши и добри- има интереси, влияние, зависимост... Затуй, когато заставаш или не зад някой или нещо, не означава, че си лош или добър. Думата "оправдание" не я харесвам. Това е дето казват нещо, дето всеки си го носи като задника. Както и трудно преглъщам като почне да се свири по тънката струна, когато цигулката се е счупила. Сляп ще намери път и в тъмното, а на зрящ светлината от прожектора му се сторва слънце. Познати са думите:" никога не бих отишла на митинг против войната, но ако имаше митинг за мира.." по спомен, закона за привличането..разбра ме. В стиха има три пъти "във" и ако ги изчистиш, ще ми харесва повече. Нещо като : "най-вече влюбени в гласа си", "потънали сме в дупките дълбоки".. но това е мое виждане.

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...