Разпиляна нежност събирам в шепи
и плисвам я там от брега.
Безумна сладост морето усети
и донесе ми прохлада начаса.
Докосва ме небето с тайна невинност,
потъвам в него с завидна лекота.
Чайките намигат ми с престижност
и аз с тях започвам да кръжа.
Рисувам вълните с моята наивност,
екстремно и тотално ги творя.
Утешавам ги и крия своята безсилност
и усмихнато и нежно ги зовя.
Извиквам бриза със сладкодумност
посипвам думи с тайнство и мечта.
Безгласно и неудържимо го догонвам
и вдъхвам си от неговата мечта.
Поглеждам слънцето с гальовност
и с шестото си чувство на жена.
Истинско ли е или светла многослойност,
та аз безумно него и Морето - боготворя!
© Светлана Тодорова Todos los derechos reservados