12.09.2019 г., 16:54

Безумна сладост морето усети

1.2K 0 0

Разпиляна нежност събирам в шепи
и плисвам я там от брега.
Безумна сладост морето усети
и донесе ми прохлада начаса.

Докосва ме небето с тайна невинност,
потъвам в него с завидна лекота.
Чайките намигат ми с престижност
и аз с тях започвам да кръжа.

Рисувам вълните с моята наивност,
екстремно и тотално ги творя.
Утешавам ги и крия своята безсилност
и усмихнато и нежно ги зовя.

Извиквам бриза със сладкодумност
посипвам думи с тайнство и мечта.
Безгласно и неудържимо го догонвам
и вдъхвам си от неговата мечта.

Поглеждам слънцето с гальовност
и с шестото си чувство на жена.
Истинско ли е или светла многослойност,
та аз безумно него и Морето - боготворя
!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Светлана Тодорова Всички права запазени

Произведението е включено в:

Екзотична морска фруктиера

Екзотична морска фруктиера
2.1K 1

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....