Грациозно строга зима.
Със свойта снежна церемония покри мечтите ми и спомените ми.
Невинно бяла, ледена хармония.
Милиарди бели амбициозни клетки се вграждаха във тялото на бялата госпожица.
Аз - унесен в свойта нечувствителност.
Потъпквах девственото бяло, обричайки следите си на невиновност.
Нагазих във дълбоко бяло.
Мечтаех си да ми е лесно.
Направих стъпка в девственото цяло и сякаш чух дори дърветата да викат: «Не е честно! »
Отвори се пукнатина във мойта нечувствителност.
Подарих сълза на леденото тяло.
Потръпна цялата снага на Зимата и всяка бяла клетка чу гласа и. ...