Безусловно
Грациозно строга зима.
Със свойта снежна церемония покри мечтите ми и спомените ми.
Невинно бяла, ледена хармония.
Милиарди бели амбициозни клетки се вграждаха във тялото на бялата госпожица.
Аз - унесен в свойта нечувствителност.
Потъпквах девственото бяло, обричайки следите си на невиновност.
Нагазих във дълбоко бяло.
Мечтаех си да ми е лесно.
Направих стъпка в девственото цяло и сякаш чух дори дърветата да викат: «Не е честно! »
Отвори се пукнатина във мойта нечувствителност.
Подарих сълза на леденото тяло.
Потръпна цялата снага на Зимата и всяка бяла клетка чу гласа и.
- Простете му и вижте другите следи - ония, мъничките, някак си по женски.
Те водят в спомените му и в истинските му мечти...
Да нарисуваме картината до края, милиарди бели мои амбициозни клетки.
Все пак за тях съм наваляла, отдала съм им се - безпрекословно цяла...
© Георги Колев All rights reserved.
