pureblack (Георги Колев)
100 377
Jul 8, 2008, 6:14 PM

Безусловно 

  Poetry » Love
557 0 3

Грациозно строга зима.

Със свойта снежна церемония покри мечтите ми и спомените ми.

Невинно бяла, ледена хармония.

Милиарди бели амбициозни клетки се вграждаха във тялото на бялата госпожица.

Аз - унесен в свойта нечувствителност.

Потъпквах девственото бяло, обричайки следите си на невиновност.

Нагазих във дълбоко бяло.

Мечтаех си да ми е лесно.

Направих стъпка в девственото цяло и сякаш чух дори дърветата да викат:   «Не е честно! »

Отвори се пукнатина във мойта нечувствителност.

Подарих сълза на леденото тяло.

Потръпна цялата снага на Зимата и всяка бяла клетка чу гласа и.

- Простете му и вижте другите следи - ония, мъничките, някак си по женски.

Те водят в спомените му и в истинските му мечти...

Да нарисуваме картината до края, милиарди бели мои амбициозни клетки.

Все пак за тях съм наваляла, отдала съм им се - безпрекословно цяла...

© Георги Колев All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??