snejana1907 (Снежана Миленова)
26 3
11 may 2011, 14:23

Безутешно време 

  Poesía » De amor
557 1 3

Как бих искала да дойдеш, скъпи,

да стоплиш моята измръзнала душа,

да погалиш нежно мойте бузи

и с дъх да милваш моята уста.

 

Но ти не знаеш, скъпи мой, любими,

че моето сърце обича само теб,

че причината за сълзите безбройни

е единствено огромната тъга.

 

А не мога с думи да изкажа,

нито със сълзи да покажа

колко много те обичам

и колко много скърбя за теб.

 

Но хората са тъй злоради,

погубват в мене радостта,

убиват със свойте клюки

малката надежда, останала в мен.

 

А сълзите ме стягат жестоко,

измъчват болезнено моята душа,

натрупват се и образуват море,

а в морето сърцето загива.

 

Нямам надежда, нямам утеха,

единствено сълзите напират отново.

Уморено е всичко в мене,

умиращо в безутешното време.

© Снежана Миленова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • "Няма хитрец, дори и най-големият, който да е надхитрил съдбата си. Ще хитрува толкова, колкото му е дадено от Бога. И после няма право на снизхождение!..." ВАНГА
  • "Точката в една история винаги е начало на следващата. Стената, в която животът те е блъснал с всичка сила, става част от мое дом." Елчин Сафарли
  • Очень глубинное, очень безутешное, отчаянное
Propuestas
: ??:??