Безветрена Софийска нощ

6 ago 2005, 16:55

Poesía

955 0 7

Успа се вятърът. Май сбърка,

че пи със мене толкоз бири.

Сега на еднострунната цигулка

единствено трамваят ще ни свири.

Светкавици по жиците ще мята

в насечен от страстта каданс,

опитвайки се по стъклата

да изтанцува влюбен танц.

Щом в дишането ни заглъхнат

изнервените светлини и звук,

в завивката от длани ще се пъхнат

безумствата , че пак си тук.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

daik (Георги Динински)

2006-02-25T01:45:39+02:00

То пак идва бирено време
Svetlozavar (Светлозар Николов)

2005-09-02T21:04:50+03:00

Поздравления за мъжкото писане и бирите!
zara (Здравка Маринова)

2005-08-08T08:48:06+03:00

Вече съм ти фенка!
Slav (Слав)

2005-08-07T23:08:21+03:00

Впечатляващи картини, рисувани на един дъх .. поздравления!
daik (Георги Динински)

2005-08-06T20:18:31+03:00

Не днес.
Сега съм почнал едни ремонти... Не ми се приказва.
Майстор да не ти влиза в къщата. ))))
А за поезията е голямо изкушение.
daik (Георги Динински)

2005-08-06T20:14:13+03:00

Нищо не казвай...
Да пием по бира!
vesi-lina (Веска Алексиева)

2005-08-06T18:22:55+03:00

Тук съм...
няма нужда от завивка,
щом дишането в този стих
познах!)