Успа се вятърът. Май сбърка,
че пи със мене толкоз бири.
Сега на еднострунната цигулка
единствено трамваят ще ни свири.
Светкавици по жиците ще мята
в насечен от страстта каданс,
опитвайки се по стъклата
да изтанцува влюбен танц.
Щом в дишането ни заглъхнат
изнервените светлини и звук,
в завивката от длани ще се пъхнат
безумствата , че пак си тук.
© Георги Динински All rights reserved.
))))
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
