4 may 2007, 10:53

Безвкусен стих

  Poesía
664 0 4
      Безвкусен стих

 

Отново пиша поредният стих,

както винаги безвкусен.

Колко е сив, нали?

Даже се и иронизирам.

 

Думите се нижат от главата,

а там - какъв безпорядък.

Пак някой е ровичкал.

Знам, това си ти!

 

Продължавам със сивите редове,

а мисълта лети из мечти и блянове.

Поглеждам твойта снимка.

Колко време само мина!

 

Разбуждат се чувства забравени,

тъжен поглед и уморена усмивка.

Ето поредният сив стих за теб!

А исках да е необикновен!

 

Исках, но уви, не е като теб!

Той не ще те плени, както преди.

Започвам друг, спирам и го смачквам,

просто поредният безвкусен стих, но за теб!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Benifios Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...