Безвкусен стих
Безвкусен стих
Отново пиша поредният стих,
както винаги безвкусен.
Колко е сив, нали?
Даже се и иронизирам.
Думите се нижат от главата,
а там - какъв безпорядък.
Пак някой е ровичкал.
Знам, това си ти!
Продължавам със сивите редове,
а мисълта лети из мечти и блянове.
Поглеждам твойта снимка.
Колко време само мина!
Разбуждат се чувства забравени,
тъжен поглед и уморена усмивка.
Ето поредният сив стих за теб!
А исках да е необикновен!
Исках, но уви, не е като теб!
Той не ще те плени, както преди.
Започвам друг, спирам и го смачквам,
просто поредният безвкусен стих, но за теб!
Отново пиша поредният стих,
както винаги безвкусен.
Колко е сив, нали?
Даже се и иронизирам.
Думите се нижат от главата,
а там - какъв безпорядък.
Пак някой е ровичкал.
Знам, това си ти!
Продължавам със сивите редове,
а мисълта лети из мечти и блянове.
Поглеждам твойта снимка.
Колко време само мина!
Разбуждат се чувства забравени,
тъжен поглед и уморена усмивка.
Ето поредният сив стих за теб!
А исках да е необикновен!
Исках, но уви, не е като теб!
Той не ще те плени, както преди.
Започвам друг, спирам и го смачквам,
просто поредният безвкусен стих, но за теб!
© Benifios All rights reserved.
Поздрави Божидаре!
