Когато бяла е нощта - ела!
Луната-грозд е станала на вино,
а погледите - слети във вълна -
копнежно и безкрайно синьо...!
Не чакай повик или знак! Ела!
Защото знаеш, че ме има!
Че аз съм само в тази пустота,
наречена със твойто име!
© Мариана Папазикова Todos los derechos reservados