mageni
50 el resultado
Далечно е помежду теб и мен
и близко - колкото надежда.
Преминала през всеки тъмен ден,
сега отново ще проглеждам.
В ръцете си съм скрила отпреди, ...
  535 
В запалени очи
денят изгасва...
Нощта бразди
със своя плуг -
отровна и прекрасна. ...
  657 
Едни ще кажат, че няма такова нещо като приятелството... Други ще опонират, че няма по-хубаво нещо от него... За някои приятелите са просто случайните пришълци в живота, които идват и си отиват - и в това за тях няма нищо тъжно... За други - това са постоянни и неизменни величини, за които физическа ...
  704 
Гледам как се сипе снегът – бавно, тихо, трупа, закрива... Преди стъпките на хората, преди следите от гуми на автомобили - всичко изглежда толкова ново, изначално... Като човешката душа при раждане... Една съвършена белота, очакваща „ словата” и „картините”, които ще бъдат проявени там. Една гениалн ...
  880 
На лъжата краката били къси - гласи една поговорка. Колкото повече се замислям, толкова повече ми натежава обратната теза - на лъжата краката понякога са много, ама много дълги. Не един човешки живот, много често векове не са достатъчни, за да се достигне до прозрението и истината. Най-дългокраките ...
  1581 
Ще дойде дъждът.
Ще измие
въздишките.
Странни,
новородни лъчи ...
  716 
В дъжд от заглъхващи спомени
моите други лица
пак за надмощие борят се...!
Аз те разчитам едва -
руни, влюбени в камъка, ...
  800 
Когато бяла е нощта - ела!
Луната-грозд е станала на вино,
а погледите - слети във вълна -
копнежно и безкрайно синьо...!
Не чакай повик или знак! Ела! ...
  732 
Щом думите се спънат посред път
и истината все не им достига...
Щом във леда огньове разгорят -
от няма пепел те възкръснат в книга...
Щом всичко събере се във мига, ...
  790 
Изглъхнали пространства -
наште устни...
И думи-ветрове.
Но няма бряг!
Очите ни са кораби, ...
  685 
Пропуснали
мига
на откровение,
с пречупени
стебла ...
  1047 
Под мислите ни скърца
тънък лед...
Отдолу -
бездна,
раздвоение! ...
  771 
Разлъчна съм...
Капе във скута ми
времето,
после
тихо изтича - ...
  694 
Блестя от мрак
без теб...
Изпивам
прокуденото време.
Но стъпките ми ...
  778 
След сляпо
мъгливо,
горчиво
и срутено
време ...
  1176 
Не "въпреки",
а точно "за това",
че си такъв -
със теб съм
векове! ...
  686 
Любовна сянка
ме съблича,
изпраща ме
към лунната зора.
Светът, ...
  763 
Да те обичам -
значи да съм бряг,
залят от две морета
жадни:
на щастието - ...
  1356  17 
Съмнения със вкус на синева
разперват тънки пръсти,
изплитат смуглата тъга -
дали след тебе ще възкръсна?...
Едничка стъпка ме дели ...
  813 
Гласът ти-
шепот на делфини,
се втурва
в моите вълни,
заравя стрък луна ...
  796 
... на Любимия...
...за възродената ми душа!...
Не знам
какво отключи в мен...
Но зная, ...
  713 
Благодаря за твойте изневери,
за пръстите, промушени навън,
за погледите, в друга спрели,
за бягствата на моя сън.
Откривайки те само знам коя съм - ...
  869  10 
Във себе си потънах аз. Забравих,
че бяхме двама, тръгнали на път.
От бързане ужасно изостанах
и спрях на този кръстопът.
Повяха мислите ти отдалече ...
  727 
Във погледа ти ще застана,
ще прелея
в очите ти,
а след това
като сълза ...
  744 
Стъпвам тихо, много тихо. Стремя се да не Го събудя,
но старанието ми е напразно -аз знам, че не мога да Го събудя.
Поне не сега -в този живот, на тази планета - така презряла от
откривателства...
Мигновение от дългото пътешествие... ...
  1742 
Прощавам...
Не прощавам...
Грехове...
Лъжи и откровения...
Измислици! ...
  783 
...на моя Динозавър...
През други светове и грехове,
През пясъчните бури на душите,
През птичите посечени криле,
През залезите,светли като изгрев, ...
  795 
...на моя Динозавър...
Връхлитай ме,
не ме щади!
Аз знам,
че ураганът има ...
  715 
..на Сашо, който е "там"...
Някъде загубих те...
Безсъние!
Името ти -
мостове продънени! ...
  709 
Обичам да гледам облаците -
тъжни лебеди,
плуващи в очите ти...
  675 
Сушата поглъща пръстите.
Куха е всяка частица от пясъка.
Прилепи дебнат огнищата,
а ние спим спокойно.
Пеперудите са недоверчиви ...
  774 
Гледам как птиците тичат
след вятъра.
А аз съм след тях-
безпогрешно меря
неопитомено пространство. ...
  688 
В безумието кръста си ще изкова.
Във вените ми ще гърми поредна битка.
Каин едва прохожда... Бледността
на бъдното злодейство вече блика.
Събудени пророчества ...
  730 
Тихо е. И в счупените пламъци
откриват снеговете своя сянка.
И е възможно да не се докосваме.
И е възможно да не сме примамка
за освирепелите си користи. ...
  683 
Не бързай!
Синьото стана зелено.
Наслоените нощи
се начупиха ситно.
Дъгата закръгля. ...
  736 
Небето бавно ме
поглъща...
И тъй съм ниска,
непрегръщана...
В очите ми ...
  759 
Премъдрието
във скованите ни устни
отпива
мътна жажда -
от восъчните фигури ...
  741 
Тази сутрин е някак си моя... И обещава и денят да бъде мой - да знае как да се докосва до вените ми, за да ги препълни с неочакваност. Както се събуждам - с възторжени и диво устремени мечти, не мисля изобщо за горчивия вкус на предъвканото "снощи". Изплъзва ми се горестната въздишка на кожата, че ...
  1783 
По-бледи.
Изслепели.
Все по-бледи...
И тънки.
Все по-тънки ...
  832 
И ние-
кипнали и бездиханни...
И този свят-
тъй наш и чужд...
Оставяме огнище ...
  1111 
Propuestas
: ??:??