4.08.2010 г., 13:00 ч.

Безвременно 

  Поезия » Любовна
574 0 0

 

 

Когато бяла е нощта - ела!

Луната-грозд е станала на вино,

а погледите - слети във вълна -

копнежно и безкрайно синьо...!

Не чакай повик или знак! Ела!

Защото знаеш, че ме има!

Че аз съм само в тази пустота,

наречена със твойто име!

© Мариана Папазикова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??