Kalatea (Ружа Матеева)
55 500
8 jul 2010, 11:58

Безвремие 

  Poesía » Otra
1119 0 13

Ти познаваш нощта. И утехата

като ситен прашец по клавишите.

Няма мигли сънят. Само шепи,

само тихи следи. Само дишане...

 

Ти познаваш смъртта – дълга сянка

като мах на криле над безбрежното.

Потъгувай! Сълзите са чайки –

жаден писък за ден. Бели преходи.

 

Ти познаваш страха. Чакаш времето

като жилав аршин през зениците.

Приласкай го. Пази го в сърцето си –

без да помним, сме сиви и ничии.

 

Ти разчитай понякога знаците,

онзи остров без фар с диви хребети,

онзи син океан с объл пясък –

моят поглед оттам ще ти свети...

 

© Ружа Матеева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??