Kalatea (Ружа Матеева) Kalatea (Ружа Матеева)
2 55
8 jul 2010, 11:58

Безвремие

  Poesía » Otra
1.4K 0 13

Ти познаваш нощта. И утехата

като ситен прашец по клавишите.

Няма мигли сънят. Само шепи,

само тихи следи. Само дишане...

 

Ти познаваш смъртта – дълга сянка

като мах на криле над безбрежното.

Потъгувай! Сълзите са чайки –

жаден писък за ден. Бели преходи.

 

Ти познаваш страха. Чакаш времето

като жилав аршин през зениците.

Приласкай го. Пази го в сърцето си –

без да помним, сме сиви и ничии.

 

Ти разчитай понякога знаците,

онзи остров без фар с диви хребети,

онзи син океан с объл пясък –

моят поглед оттам ще ти свети...

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ружа Матеева Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0