Безвремие
Тишина
в нелепо мимолетие
приклещена
от невеществен спомен.
Като усещане
или безвремие,
без въпрос за сцена.
Като ръката ти,
в мойта вплетена.
Като телата ни,
от неприличие изтлели.
Като дрехата в краката ти,
съблякла цялото безсрамие
на вечността...
Като призвание
на изначалност,
неподправена
от болезнено съзнание.
в нелепо мимолетие
приклещена
от невеществен спомен.
Като усещане
или безвремие,
без въпрос за сцена.
Като ръката ти,
в мойта вплетена.
Като телата ни,
от неприличие изтлели.
Като дрехата в краката ти,
съблякла цялото безсрамие
на вечността...
Като призвание
на изначалност,
неподправена
от болезнено съзнание.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Стоян Иванов Todos los derechos reservados
