Mar 18, 2008, 7:50 AM

Безвремие

  Poetry » Erotic
1.2K 0 2
Тишина
в нелепо мимолетие
приклещена
от невеществен спомен.
Като усещане
или безвремие,
без въпрос за сцена.
Като ръката ти,
в мойта вплетена.
Като телата ни,
от неприличие изтлели.
Като дрехата в краката ти,
съблякла цялото безсрамие
на вечността...
Като призвание
на изначалност,
неподправена
от болезнено съзнание.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стоян Иванов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...