Пия на дози саждите на деня,

преглъщам с капки от съня,

за да не ми присяда на очите

и да виждам в слепота мечтите.

Зачврквам всяко Аз, за да не Бъда,

защото съм е моята присъда.

Сама си пиша своите неписани закони, 

и ги пускам да се реят над света - балони. 

И ти не може да ми бъдеш съдник, 

всеки по своята спирала е пътник. 

Възмедие не чакам свише, 

унесла се във танца на дервиши. 

И всичко е химера, илюзия, хипноза,

в безвремие-бъдещето е само прогноза. 

Заспи, забрави, за да се събудиш

и в забрава свойто Его да погубиш. 

Прероден в себе си да прогледнеш, 

и до безкрая ръце да протегнеш.