Пия на дози саждите на деня,
преглъщам с капки от съня,
за да не ми присяда на очите
и да виждам в слепота мечтите.
Зачврквам всяко Аз, за да не Бъда,
защото съм е моята присъда.
Сама си пиша своите неписани закони,
и ги пускам да се реят над света - балони.
И ти не може да ми бъдеш съдник,
всеки по своята спирала е пътник.
Възмедие не чакам свише,
унесла се във танца на дервиши.
И всичко е химера, илюзия, хипноза,
в безвремие-бъдещето е само прогноза.
Заспи, забрави, за да се събудиш
и в забрава свойто Его да погубиш.
Прероден в себе си да прогледнеш,
и до безкрая ръце да протегнеш.
© Petya Stefanova All rights reserved.