9.02.2020 г., 20:20

Безвремие

928 4 0

Пия на дози саждите на деня,

 

преглъщам с капки от съня,

за да не ми присяда на очите

и да виждам в слепота мечтите.

Зачврквам всяко Аз, за да не Бъда,

защото съм е моята присъда.

Сама си пиша своите неписани закони, 

и ги пускам да се реят над света - балони. 

И ти не може да ми бъдеш съдник, 

всеки по своята спирала е пътник. 

Възмедие не чакам свише, 

унесла се във танца на дервиши. 

И всичко е химера, илюзия, хипноза,

в безвремие-бъдещето е само прогноза. 

Заспи, забрави, за да се събудиш

и в забрава свойто Его да погубиш. 

Прероден в себе си да прогледнеш, 

и до безкрая ръце да протегнеш. 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Petya Stefanova Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...