16 jul 2007, 12:18

Безвъзвратно 

  Poesía
707 0 6

БЕЗВЪЗВРАТНО

07.05.2003г.


Усещам в мен горчивина

и сякаш нещичко се скъса.

Безвъзвратно се изгуби във вечността.

Безвъзвратно сякаш ме напусна.


Усещам болка, болка и тъга.

Душата сякаш е сразена.

Пълзи по бузата ми мъничка сълза.

Самотна и като сърцето ми студена.


Не допусках, че толкова ще боли

да намразиш някого, когото си обичал.

И след поредната обида и сълзи,

като виновник любовта си да отричаш.


И все пак, мразя ли те - аз не знам.

Но не си мъжът, когото някога обичах.

На когото Безвъзвратно и без свян

отдадох всичко и „завинаги" се вричах.


Сега си груб и толкова студен.

Погълнат от живота, безразличен.

Дори не се преструваш, че си отегчен

и сякаш изморен да ме обичаш.


Усещам, че по-силно ще ме заболи,

макар да смятам, че съм „безразлична".

Когато пътят в живота ни се раздели,

защото твърде много сме различни.


Усещам в мен голяма празнота.

Защото част от мен се скъса...

Безвъзвратно си отиде любовта,

И надеждата Безвъзвратно ме напусна.

© Виолета Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Страхотен стих! Много истински, поздравления!
  • Много хубав стих,миличка!
    Не бъди тъжна....
    Прегръдка!



  • Дано да има спасение!Много чувства болезнени! Но трогващ стих!
    Поздрав!
  • Блгодаря ви сърдечно,Танче и Нели.
    Откровен е защото излиза от сърцето...
  • Хубав е стихът ти Вили!
    Силен,искрен ,откровен!
    Поздравявам те и изпращам любов!
  • Вили, позволих си и аз д прочета нещо твое. Хм, странно, отдавна се чувствам тъжна...Сякаш чета себе си. Браво!
Propuestas
: ??:??