16 июл. 2007 г., 12:18

Безвъзвратно

892 0 6

БЕЗВЪЗВРАТНО

07.05.2003г.


Усещам в мен горчивина

и сякаш нещичко се скъса.

Безвъзвратно се изгуби във вечността.

Безвъзвратно сякаш ме напусна.


Усещам болка, болка и тъга.

Душата сякаш е сразена.

Пълзи по бузата ми мъничка сълза.

Самотна и като сърцето ми студена.


Не допусках, че толкова ще боли

да намразиш някого, когото си обичал.

И след поредната обида и сълзи,

като виновник любовта си да отричаш.


И все пак, мразя ли те - аз не знам.

Но не си мъжът, когото някога обичах.

На когото Безвъзвратно и без свян

отдадох всичко и „завинаги" се вричах.


Сега си груб и толкова студен.

Погълнат от живота, безразличен.

Дори не се преструваш, че си отегчен

и сякаш изморен да ме обичаш.


Усещам, че по-силно ще ме заболи,

макар да смятам, че съм „безразлична".

Когато пътят в живота ни се раздели,

защото твърде много сме различни.


Усещам в мен голяма празнота.

Защото част от мен се скъса...

Безвъзвратно си отиде любовта,

И надеждата Безвъзвратно ме напусна.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Виолета Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Страхотен стих! Много истински, поздравления!
  • Много хубав стих,миличка!
    Не бъди тъжна....
    Прегръдка!



  • Дано да има спасение!Много чувства болезнени! Но трогващ стих!
    Поздрав!
  • Блгодаря ви сърдечно,Танче и Нели.
    Откровен е защото излиза от сърцето...
  • Хубав е стихът ти Вили!
    Силен,искрен ,откровен!
    Поздравявам те и изпращам любов!

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...