9 abr 2025, 9:42

Безвъзвратно

  Poesía
437 2 19

БЕЗВЪЗВРАТНО  

 

Не мога все да се завръщам,

домът е вече само къща.

Догарят изгреви и залези,

а мостовете от безброй порои

и земетресения безмилостно рушат

на никому ненужни спомени,

 

догарящи в огнището на миналото

наред с мечти, умрели безвъзмездно.

Сърцето в преглъщани сълзи се дави,

а светофарът на живота едноцветно

зациклил на зелено, като във филм

върви в посоката към края...

 

The End...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© П Антонова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....