Apr 9, 2025, 9:42 AM

Безвъзвратно

  Poetry
427 2 19

БЕЗВЪЗВРАТНО  

 

Не мога все да се завръщам,

домът е вече само къща.

Догарят изгреви и залези,

а мостовете от безброй порои

и земетресения безмилостно рушат

на никому ненужни спомени,

 

догарящи в огнището на миналото

наред с мечти, умрели безвъзмездно.

Сърцето в преглъщани сълзи се дави,

а светофарът на живота едноцветно

зациклил на зелено, като във филм

върви в посоката към края...

 

The End...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© П Антонова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...