Беззвездна нощ в Атлантика...

Изчезна сам брегът отсреща,

остана черната вода,

а на небето тъй зловещо

не блясва ни една звезда...

И всички светлини крайбрежни

без милост вятър угаси,

и в тъмнината неизбежно

подобно клуп въпрос виси:

това, което там проблясва

маяк ли е, или мираж

и сочи той скала опасна,

или пък съд без екипаж;

че в тая тъмна нощ навярно

умрял е старият пазач-

за пръв път не запалил фара

по навик в падащият здрач...

Долавям гибелните песни

на морските Сирени там

и струва ми се че е лесно

дори да ги залюбя сам...

...Но стигнал острова на Грациите

аз проумявам и това:

-На борда, старите моряци,

защо не пускали жена!...*

...Една Звезда сега ми трябва,

от всичките- една поне,

макар и със Надежда слаба

през мрака да ме преведе!...

Коста Качев,

едно време в Атлантика

*Защото смятали, че жената е дявол и

носи нещастия