Беззвездна нощ в Атлантика...
Изчезна сам брегът отсреща,
остана черната вода,
а на небето тъй зловещо
не блясва ни една звезда...
И всички светлини крайбрежни
без милост вятър угаси,
и в тъмнината неизбежно
подобно клуп въпрос виси:
това, което там проблясва
маяк ли е, или мираж
и сочи той скала опасна,
или пък съд без екипаж;
че в тая тъмна нощ навярно
умрял е старият пазач-
за пръв път не запалил фара
по навик в падащият здрач...
Долавям гибелните песни
на морските Сирени там
и струва ми се че е лесно
дори да ги залюбя сам...
...Но стигнал острова на Грациите
аз проумявам и това:
-На борда, старите моряци,
защо не пускали жена!...*
...Една Звезда сега ми трябва,
от всичките- една поне,
макар и със Надежда слаба
през мрака да ме преведе!...
Коста Качев,
едно време в Атлантика
*Защото смятали, че жената е дявол и
носи нещастия
© Коста Качев Все права защищены
Поздрав!